Петя Точарова, БАМП: Не само сложихме износа на българска музика „на масата“, а направихме скок към следващия етап

Петя Точарова, БАМП: Не само сложихме износа на българска музика „на масата

Снимка: БАМП

Столична община е силно ангажирана с въпросите на културата, има програма за подпомагане на проекти, казва председателят на БАМП

Преди седмица Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ проведе в София първия по рода си в България семинар „МУЗИКАЛЕН ЕКСПОРТ: Европейски опит и български перспективи“. В продължение на цял ден в рамките на форума европейски специалисти от европейската мрежа на музикалните експортни офиси /ЕМЕЕ/, заедно с представители на различни професии и интереси в родния музикален бизнес и местна и държавна власт, дискутираха как българската музика може да получи подкрепа, за да излезе най-накрая извън границите на държавата.

В почти цяла Европа този казус отдавна е регламентиран с целенасочени структурни политики в помощ на местния музикален бизнес, както и специализирани структури, където всеки артист, продуцент или мениджър може да получи различна подкрепа, за да се развива в чужбина. В България към момента няма нито диференцирана политика, която да отделя музикалния от културния бранш за някой специфични нужди, нито тази структура, наречена музикален експортен офис.

Именно този проблем, изпълнителният директор на БАМП Петя Точарова и колегите ѝ представиха, в опит да направят първата крачка към разрешаването, а след семинара Петя Точарова говори  пред Столица.bg.

- Здравейте, г-жо Точарова. Дни след като се проведе семинарът „МУЗИКАЛЕН ЕКСПОРТ“ каква е вашата равносметка като организатор на това събитие?
- Целта на Българската асоциация на музикалните продуценти беше да сложи темата за музикалния експорт „на масата“, с участието на всички заинтересовани страни – и целият спектър на музикалния бранш – артисти, автори, продуценти, промоутъри и пр., и институциите, ангажирани по един или друг начин с темата. Чуждестранните експерти от музикално-експортни офиси в Европа споделиха опит и знания, което даде допълнителна възможност за прозрачна и много конструктивна дискусия. Равносметката е повече от позитивна, тъй като не само поставихме темата на масата и успяхме всички заедно да дебатираме, а и постигнахме съгласие да се работи заедно за следващи консултации и стъпки.

- То е първи официален опит да се мисли общо за регламентирането на износа на българска музика. А всяко нещо, което се прави за пръв път се сблъсква с трудности. Какви бяха трудностите, пред които вие се изправихте?
- Бих ги нарекла по-скоро предизвикателства, отколкото трудности. Да се намери подходяща дата за срещата-дискусия, която да не съвпада с други важни събития както за експертите от чужбина, така и за колегите ни от сектора и българските институции май се оказа най-голямото предизвикателство. Оттам нататък, самият формат, т.е. семинар с отворена дискусия и общ разговор между 3 различни категории участници - чужди експерти, институции и професионалисти от бранша – е иновативен за България, и този факт, сам по себе си, би трябвало да бъде предизвикателство. Трябва да призная обаче, че аз лично не срещнах никакви трудности. Форматът беше отлично възприет от всички страни и даде възможност да се убедим, че този тип отворени срещи работят и дават резултати – разбира се, когато концепцията е добре обмислена и подготвена. Много ме радва фактът, че абсолютно всички институции, които поканихме, откликнаха позитивно, секторът също отчете общия интерес и беше широко представен – и чрез организации, и чрез индивидуални участници.

- Какво успяхте да постигнете с тази среща-дискусия?
- С риск да прозвучи нескромно – много! Най-вече – всички се съгласихме, че темата за музикалния експорт е приоритетна за целия сектор, че е абсолютно необходимо да се предприемат мерки и да се върви към изграждане на подходяща структура, в която секторът трябва да е ангажиран и да обмисли една добра стратегия, отразяваща общия му интерес. От страна на всички институции пък получихме уверение за ангажираност и подкрепа, включително и финансова, ако секторът представи добри и структурирани идеи. Тоест успяхме не само да поставим сериозно темата за експорта „на масата“, а направихме „скок“ към следващите важни етапи. Съгласете се, това никак не е малко!

- Каква е следващата стъпка, която трябва да предприемете?
- Секторът трябва да развие своите идеи на по-конкретно ниво, за да може следващият етап на консултации с институциите да бъде базиран на една очертана от сектора рамка. Тоест необходими са консултации между различните звена на музикалния бранш, които БАМП с удоволствие ще координира, като естествено продължение на нашата инициатива.

- Нужни ли са някакви законови промени, които да подпомогнат изграждането и следването на обща стратегия за музикалния бранш в България?
- Не зная защо всички в България мислят, че за всяка малка стъпка трябва промяна законодателството. Много стъпки, малки и големи, могат да бъдат сторени и без да се променят закони. Създаването на конкретни политики е по принцип в мандата на съответните министерства и институции. Тоест няма причина да считаме, поне за момента, че са нужни някакви големи промени. Възможно е да се окаже необходимо да се вземат определени решения на институционално ниво – напр. ниво министерство, в краен случай – на МС , напр. що се отнася до публично финансиране. Засега обаче, не е нужно много повече от това.

- Какво е необходимо, за да бъде отворен български музикален експорт офис?
- Желание, защото когато има желание, има и начин! Мисля, че и самият ни семинар доказва това. Секторът показа, че има желание да работи за създаването на такава структура, а институциите потвърдиха, че имат желание да подкрепят, ако добре се подготвим. Естествено – трябва и работа, много работа - в партньорства, с позитивизъм и с постоянство.

- След като президентът на Европейската мрежа на музикалните експорт офиси /ЕМЕЕ/ Корин Садки дойде на вашето събитие и то с няколко нейни колеги, това означава ли, че ЕМЕЕ ще подпомогне България за изграждането на експорт офис? Каква помощ може да получим от Мрежата?
- ЕМЕЕ бяха партньор на БАМП за организацията на събитието ни. Имаме твърдото уверение на Корин, и на ЕМЕЕ, че ще ни предоставят помощ, съвети, експертиза, документи, пазарни проучвания – колкото и докогато това ни е необходимо, и че всъщност са готови да ни „придружат“ по целия път, който трябва да извървим от първоначалната идея до създаването на български музикално-експортен офис. А в момента, в който постигнем тази цел и създадем своята експортна структура – пътят ни за членство в ЕМЕЕ ще бъде съвсем кратък!

- Министерство на културата декларира ли подкрепа към инициативата и с какво ще помогне? Откъде в България очаквате подкрепа?
- Г-н Виктор Стоянов, който участва в семинара от името на Министерството на културата, е не само заместник-министър на културата, той самият е част от музикалния сектор и познава отлично неговите проблеми, трудности и предизвикателства, включително и по отношение на експорта на музика. Г-н Стоянов не само участва активно в срещата и дискутира с чуждестранните експерти конкретни въпроси относно публичните политики и финансиране на подобни инициативи, но и пое ангажимента да инициира последващи срещи и консултации със заинтересованите страни. От Министерството на външните работи също можем да очакваме подкрепа, тъй като те развиват нови програми в областта на културната дипломация, а експортът е тясно свързан с нея. В Национален фонд „Култура“ пък ще има нови грантови програми, от които евентуално би могло да се потърси финансиране, на проектна основа. Също така, Столична община отдавна е силно ангажирана с въпросите на културата, има отлична програма за подпомагане на проекти в тази област, наскоро прие новата си културна стратегия – един много сериозен и амбициозен документ, в който на културните индустрии, включително и музикалната, е поставен сериозен акцент. Така че ще разчитаме на тях като солидни партньори в следващите стъпки.

- Кой трябва да управлява един такъв експорт офис? Имаме ли специалисти, които да работят в него?
- Стратегическата рамка – мисия, управление, основни цели, програми и пр. - несъмнено трябва да бъде одобрена от сектора и възприета от институциите. А хората, които ще работят в един такъв офис и ще управляват неговата „ежедневна“ работа, трябва да бъдат професионалисти. Макар и да имаме вече някои колеги от сектора, които познават добре спецификите на експорта, на всички ни е ясно, че в краткосрочен план ще трябва да се работи сериозно за изграждане на капацитет на професионалистите, които биха работили в него.
Има ли в момента някаква яснота, някаква статистика, всъщност какъв е износът на българска музика? Колко музика се изнася? Какви жанрове? Как се случва?
Яснота и статистика няма, въпреки че музика се изнася и сега – макар далеч не в мащабите, които бихме предпочели да имаме. Това се постига от отделни професионалисти с труд, страст, много работа, с успехи и неуспехи – без каквато и да е структурирана помощ, била тя финансова или пък методическа. Що се отнася до измерването, в някои области би могло по-лесно да бъде измерен износът на българска музика /напр. авторски права за български автори от чужбина/, но е много по-сложно да се измери ефектът по отношение на живата музика.

- Ако трябва да отбележите само една – коя е най-голямата трудност, която стои пред тази ваша инициатива?
- Трудности и предизвикателства винаги ще има – различни за различните етапи. На този ранен етап най-важно за нас ще бъде секторът да остане обединен около идеята и да изработи един blueprint на рамка и стратегия, който да стане солидна основа за консултациите с институциите и получаването на институционална финансова подкрепа, без която – нека да го кажем много ясно – една музикално-експортна структура, в страна с малък пазар и немного разпространен език като нашите, няма да може да оцелее.

Ива Ивайлова

Времето в София

Въздухът в София

Присъединете се
към нашата общност
във Вайбър

viber-button

Анкета

Ще избере ли СОС председател?
  • Да, ще избере (17%, 19 Гласове)
  • Няма да избере (27%, 30 Гласове)
  • Да, на ротационен принцип (12%, 13 Гласове)
  • Ще има нови избори (33%, 37 Гласове)
  • Ще почакаме до пролетта (12%, 13 Гласове)
Общо гласували: 112 Обратно към гласуване

Фиксинг на БНБ

  • EUR
    1.95583
  • GBP
    2,21747
  • USD
    2,00516
  • CAD
    1,48428
  • CHF
    2,04478
  • JPY
    1,40273
Реклама

Виц на седмицата Виж Още

Защо в София пукат гумите на варненци?

Защото им се диша свеж морски въздух.

Късмет на деня

Обърнете повече внимание на вътрешната красота днес – кожен салон, затоплящи се седалки, климатроник …

Коментари

Реклама

Последни

Реклама

Виж също

close

Изложба, посветена на Несебър, откриха в Софийския университет...

Изложбата „Старинен Несебър – синергия на нематериално, материално и подводно културно наследство“ беш...

Прочети още keyboard_arrow_right